Pepe Manshon
Pepe Manshon

Прогрес в едно десетилетие – част първа

19 December 2009 628 views 0 comments 1 recommendation tags: universe, dna, antropology
Традиционно в края на всяка година правим равносметка на изминалите събития, преосмисляме взетите решения или правим планове за нови. Класациите “Топ 10? се превръщат в нещо съвсем резонно, имаме си мъже и жени на годината, дават се признания в различни категории. А когато края на годината оформя и завършека на едно десетилетие класациите стават още по-интересни – научаваме кои са десетте най-дорбри книги, най-интересни IT джаджи, най-красиви спортистки и най-невероятни космически истории на първото десетилетие от новия век.

Сайта Gizmodo също се включи в голямото раздаване на призови места, излагайки десет научни постижения, променили десетилетието. Или поне представите ни за него (все пак кой е смятал, че смяната на цялото лице и възкресението на изчезнал животински вид могат да станат факт?).

Новите планети


През 2005 бе открита Ерис – планета джудже, по-голяма от Плутон. Всъщност година по-рано астрономите откриха други две по-малки джуджета - Хаумеа и Макемаке от пояса Кайпер, но именно Ерис накара Международния астрономически съюз да даде дефиниция на понятието планета и така Плутон бе понижен в джудже, изгубвайки мястото си на девета планета в Слънчевата система.

Дизайнерска концепция на екзопланетата HD 48265 b.
Дизайнерска концепция на екстрасоларната планета HD 48265 b от съзвездието Кърма (Puppis).
Снимка: Bill Lee, flickr.com

През 2008 пък, благодарение на телескопа Хъбъл надникнахме извън пределите на Слънчевата система и станахме свидетели на първите снимки на екзопланети, обикалящи около отдалечени звезди. А само преди седмица астрономи обявиха, че са открили нова “супер-Земя” – известната като GJ1214b планета обикаля около звезда червено джудже и има почти два пъти по-голям радиус от този на нашата Земя. Планетата се състои главно от вода, съдържаща се във водородно-хелийната и обвивка и за разлика от другата супер Земя, открита наскоро (CoRoT-7b), има атмосфера и може да се изучава сравнително лесно заради големината и разстоянието от 17 парсека спрямо нас. Можем само да гадаем какви открития ни очакват през следващото десетилетие.

В търсене на вода


Проекта започна с изпращането на лендъра Phoenix, който трябваше да рови терена на Марс, търсейки доказателства за наличието на вода. През 2008 NASA празнуваха успеха на мисията – бе потвърдено, че Червената Планета действително съдържа заледена вода под повърхостта си. Идеално, колонизирането вече не изглежда толкова невероятно.

Замръзнала вода въхру повърхността на Марс.
Замръзнала вода въхру повърхността на Марс. Снимка: © ESA/DLR/FU Berlin (G Neukum)

Плюс това тази година учените бомбардираха Луната и макар уловените сцени да не бяха толкова впечатляващи, колкото очаквахме, все пак бяха открити доказателства за наличието на замразена вода в лунните недра.

Липсващото звено


Ardipithecus Ramidus - Арди.
Ardipithecus Ramidus - Арди. Снимка: timmeko @flickr.com

През 1992 учени антрополози откриват женски скелет на вкаменен хоминид в Арамис, Етиопия, но едва тази година Ардипитек Рамидус бе признат за наша далечна 4.4 милиона годишна пра-баба по линия на шимпанзето. Е, не съвсем. Човека не е произлязъл от шимпанзето и реално не може да се търси липсващо звено между двата вида, но Арди се оказва най-близката ни връзка с тях (шимпанзетата). Това води до хипотезата тя да е общия ни прародител, или дори до предположения, че шимпанзетата са произлезли от нас.

Човешкият геном



Човешкият геном може да се чете и така :) Снимка: dullhunk @flickr.com

Може да се каже, че започналия през 2000 година проект по разгадаване на човешкия геном е към своя край. Всъщност през 2006 година публикуваха нуклеотидната последователност на последния хромозом и книгата на нашата генетика вече е не само широко отворена, но и предведена. А това е от изключително значение, ако искаме да знаем как взаимодействат геномите и как да се борим с генетичните или ракови заболявания.
Comments

Yes... under construction :(